Българското кисело мляко
Снимка: Ned Jelyazkov / CC BY-SA 3.0 — Wikimedia Commons
Киселото мляко – основна храна на българската трапеза, история, разказана чрез описанието на една бактерия през 1905 г., и малък музей на киселото мляко край Перник.
На български киселото мляко се нарича „кисело мляко“ (kiselo mlyako), което на турски значи „ekşi süt“.
Историята на една бактерия
Според българската Уикипедия Стамен Григоров (1878–1945), като студент по медицина в Женева, през 1905 г. описва пръчковидната млечнокисела бактерия в киселото мляко; бактерията получава през 1907 г. името Lactobacillus bulgaricus и днес се води като Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus. През 1917 г. Орла-Йенсен показва, че киселото мляко узрява не само с тази бактерия, а заедно със Streptococcus thermophilus. Двата вида работят взаимозависимо: според същия източник, когато единият е сам, ферментация не настъпва; млякото се държи топло при около 30–45 °C от четири до дванадесет часа.
В този разказ има една тънкост: същата статия в Уикипедия пише и че произходът на киселото мляко не е известен и че в много древни времена може да е било открито независимо на много места. Тоест делът на България не е изобретяването на киселото мляко, а научното описание на бактерията в закваската му. Според английската Уикипедия през 1950-те българското държавно дружество за кисело мляко патентова определена бактериална смес и я представя като „официално българско кисело мляко“; тази смес още се изнася за производители в много страни.
Музеят на киселото мляко
Музеят на киселото мляко според статията Кисело мляко в българската Уикипедия е в село Студен извор; според английската Уикипедия Григоров е роден в това село в община Трън, която принадлежи към област Перник. Музеят не е в Бургаския регион, а в западната част на страната.
- Кратък речник: кисело мляко (kiselo mlyako), сирене (sirene) – саламурено бяло сирене.
- Музеят в селото на Григоров остава извън едно пътуване до Бургас; изисква отделен маршрут.
Теории за произхода и научна слава
Българската Уикипедия изброява и теории за произхода на киселото мляко: една теория казва, че траките са заквасвали овчето мляко със старо мляко и са получавали продукт, наречен „прокиш“, но някои автори смятат, че това влиза в областта на приказките. Друга теория се основава на традицията на кумиса, правен от прабългарите от кобилешко мляко, и на „катъка“, правен чрез заквасване на овче мляко с остатък от сирене. Същата статия пише, че основната причина за широко разпространеното в България убеждение, че киселото мляко е българско, е откритието на Григоров, и че според американската историчка на Османската империя Мери Нойбъргър тази теза за първи път се разпространява в социалистическа България.
Разказва се и че руският биолог Иля Мечников (1845–1916) има дял във световната известност на киселото мляко: според българската Уикипедия Мечников, работещ в Института Пастьор, смята, че лактобацилите могат да намалят вредните ефекти, ускоряващи стареенето, през последните 10 години от живота си редовно консумира кисело мляко и свързва с този навик многото столетници в България. Английската Уикипедия пък отбелязва, че Григоров завършва средното си образование в Монпелие и медицинското – в Женева; че откритието си от 1905 г. прави в лабораторията на проф. Леон Масол; и че Гугъл го почита на 27 октомври 2020 г. с дудъл на деня.
Източник: Уикипедия (bg), „Кисело мляко” — https://bg.wikipedia.org/wiki/Кисело_мляко ; Wikipedia (en), „Stamen Grigorov” — https://en.wikipedia.org/wiki/Stamen_Grigorov . Достъп: 2026-10-07.
Лиценз на текста: Текстът на тази статия е адаптиран на български от информация, взета от Уикипедия (CC BY-SA 4.0); той е обобщен и пренаписан, т.е. ПРОМЕНЕН. Съгласно същото лицензионно условие (споделяне на същия лиценз – share-alike) статията се предлага също под лиценза CC BY-SA 4.0: https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0/deed.bg. Източниците са посочени в реда „Източник:“ по-горе.



